Плътната гръдна тъкан е често срещана находка при мамографията. Тя не означава заболяване, но има значение по две причини – може да затрудни откриването на някои промени при мамографското изследване и е свързана с повишен риск от развитие на рак на гърдата.
Настоящият материал е адаптиран по научно-медицинска публикация на Mayo Clinic и има за цел да представи темата на достъпен език за пациентите ни.
Какво всъщност означава „плътна гърда“?
Терминът „плътна гърда“ или „плътна гръдна тъкан“ описва начина, по който тъканите на гърдата изглеждат на мамография.
Гърдата е изградена от мастна тъкан, жлезна тъкан, млечни канали и съединителна тъкан. Когато относителното количество на жлезната и фиброзната тъкан е по-голямо спрямо мастната, гърдата се определя като по-плътна.
Това е анатомична особеност, а не диагноза или заболяване. Плътността на гърдата не може надеждно да бъде определена чрез опипване, самоизследване или клиничен преглед. Тя се оценява на мамографското изображение от лекар специалист по образна диагностика.
Защо плътността има значение при мамографията?
На мамографията различните тъкани изглеждат по различен начин. Мастната тъкан е сравнително по-прозрачна за рентгеновите лъчи и изглежда по-тъмна, докато плътната жлезна и фиброзна тъкан се визуализира в светли и бели участъци.
Проблемът е, че някои туморни образувания също могат да изглеждат светли или бели на мамографията. При по-плътна гръдна тъкан те могат да бъдат по-трудни за разграничаване от околната тъкан. Именно затова чувствителността на мамографията може да бъде по-ниска при жени с много плътни гърди.
Това обаче не означава, че мамографията е безполезна при плътни гърди. Тя остава основен метод за образна диагностика и скрининг, а при необходимост лекарят може да прецени дали да бъдат използвани и допълнителни методи.
Четири категории плътност на гърдата
За оценка на състава на гърдата се използва международната система BI-RADS (Breast Imaging Reporting and Data System) на American College of Radiology. Тя разделя мамографската плътност на четири категории:
- A – почти изцяло мастна гърда – преобладава мастната тъкан и има минимално количество плътна тъкан;
- B – разпръснати участъци на фиброгландуларна плътност – преобладава мастната тъкан, но има отделни по-плътни участъци;
- C – хетерогенно плътна гърда – значителна част от гърдата е изградена от плътна тъкан, която може да прикрие малки образувания;
- D – изключително плътна гърда – почти цялата гърда е изградена от плътна тъкан и чувствителността на мамографията може да бъде по-ниска.
Обичайно категориите C и D се определят като „плътни гърди“.
Важно е да не се бърка плътността на гърдата по BI-RADS с окончателната BI-RADS оценка на дадена находка. Това са различни характеристики в мамографския резултат.
От какво зависи плътността на гърдата?
Няма един-единствен фактор, който определя защо една жена има по-плътна гръдна тъкан от друга. Плътността често е по-висока при по-млади жени и обикновено намалява с възрастта, но това не се случва еднакво при всички.
Индивидуалната структура на гърдата, телесното тегло, възрастта и някои хормонални фактори също могат да имат значение. Например комбинираната хормонална терапия в менопаузата може да бъде свързана с по-висока плътност.
Означава ли плътната гърда по-висок риск от рак?
Плътната гръдна тъкан сама по себе си не е рак и не е предраково състояние.
Научните данни обаче показват, че по-високата мамографска плътност е самостоятелен рисков фактор за рак на гърдата. Освен това тя може да затрудни визуализирането на някои тумори на стандартната мамография.
Затова оценката не трябва да се основава само на плътността. Важно е тя да бъде разглеждана заедно с останалите индивидуални рискови фактори – възраст, фамилна анамнеза, предходни заболявания на гърдата, генетичен риск и други особености.
Нужно ли е допълнително изследване?
Не всяка жена с плътни гърди автоматично се нуждае от допълнително образно изследване.
В зависимост от мамографската находка и индивидуалния риск лекарят може да обсъди използването на 3D мамография (томосинтеза), 3D ехография на млечните жлези, магнитнорезонансна томография (MRI) или в определени ситуации други специализирани методи.
Допълнителните изследвания могат да помогнат за откриването на промени, които не се виждат достатъчно добре на мамографията, но имат и своите ограничения. Например могат да бъдат открити изменения, които впоследствие се оказват доброкачествени и водят до допълнителни изследвания или биопсии.
Поради това изборът на допълнителна диагностика трябва да бъде индивидуален, а не автоматичен само заради наличието на плътна гръдна тъкан.
Ехография или мамография при плътни гърди?
Това не е въпрос „кое изследване е по-добро“.
Мамографията и ехографията използват различни технологии и предоставят различна информация. Мамографията може да открие промени, включително определени видове микрокалцификати, които не се визуализират по същия начин при ехография. Ултразвуковото изследване, от своя страна, може да помогне за допълнителна оценка на определени участъци и за разграничаване например на солидни находки от кистични структури.
При някои жени двата метода се допълват, вместо единият да заменя другия.
Какво да направите, ако в мамографския резултат пише, че имате плътни гърди?
На първо място – не се тревожете само заради този резултат. Плътната гръдна тъкан е често срещана особеност.
Обсъдете с лекаря си каква е категорията на плътността, какъв е общият ви индивидуален риск и дали има основание за допълнително изследване. Най-подходящият подход към профилактиката и проследяването се определя индивидуално.
Плътността на гърдата е само една част от цялостната оценка – но е информация, която си струва да познаваме и разбираме.
Източник: Mayo Clinic